Паническа атака (паник атака, ПА)

Panic Attack

Когато човек изпита за първи път през живота си паник атака, той буквално изпада в неописуема паника какво се случва с него. В главата му става каша, умът започва да препуска и крещи „полудявам“, „ще умра“, „получавам инфаркт“, пулсът се ускорява, свят му се вие, ръцете и краката изстиват, не може да диша и се задушава, идва усещането, че нещо много лошо ще се случи, като че ли всеки момент ще припадне, започва да се поти обилно, да треперят крайниците му, идват топли и студени вълни, както и усещането за пълна загуба на контрол.

В такива случаи човекът е твърдо убеден, че му се случва нещо на физиологично (телесно) ниво, вика Бърза помощ или отива с такси в най-близкото спешно отделение, обикновено директно в отдел „кардиология“.

Когато паник атаката отмине и човекът може да мисли отново рационално, нищо вече не е същото. Той започва да се съмнява в собственото си тяло и собствения си ум, тръгва по лекари (които не могат да открият нищо), но най-лошото се случва в главата му: заражда се страхът „Ами ако това се повтори?“ Усмивката вече е заличена от лицето на човека и заменена от непрестанен страх какво се случва с него. Класиката след това е развиване на избягващо поведение към хора или места, свързани по някакъв начин с първата паник атака. Често това води до развиване на агорафобия.

Единично преживяна паник атака обикновено не означава нищо, но ако се повтори и особено ако паник атаките станат част от ежедневието на човека, можем да говорим за начало на паническо разстройство.

Преодоляването се състои в разбирането на причините за възникване, избор на подходящ вид терапия и прилагането на възможно повече помощни методи за справяне.

Изключително ефективни при подобен вид проблеми са поведенческите експерименти. В по-напреднала фаза е силно препоръчително прилагането и на медикаментозна терапия.